За Маджарово

Селището е обявено за град с Указ № 1942 / 4.09.1974 г. на Държавния съвет на НРБ.

Селището Маджарово съществува под името Ятаджик векове наред. В превод от турски “Ятаджик” означава котловина, леговище.

През 1936–1937 г. селището се преименува на Дупница. През 1949 г. получава името Маджарово – в чест на воеводата Димитър Маджаров.

До 1913–1914 г. тук живее само турско население. След Балканската война държавната граница се установява на около 30 км. югоизточно от Ятаджик и селището попада вече в българска територия. На мястото на избягалите турци се заселват подгонените от Беломорска Тракия българи.

Първите заселници са от с.Бунархисар. Сегашните коренни жители на територията на община Маджарово са дошли от селата Доганхисар, Тафтаджик и Пишмен през 1920-21 г.

Предишните бежанци в по-голямата си част се отправят към Варна, Несебър, Ямбол, Стара Загора и др. поради липса на магазини, телефонна, шосейна и др.връзки.

Първата учебна година в с.Ятаджик е 1921-1922 г. с Начално училище. Първият назначен учител е волнонаетият Христо Апостолов.

Поминъкът на местното население през този период е животновъдството /предимно овце и кози/, а също така и отглеждане на тютюн.

Община Маджарово е разположена в югоизточна България, между Хасковската хълмиста област и склоновете на Източните Родопи и обхваща територия от 246,7 кв.км, което е 4,5% от площта на Хасковска област. Общината се състои от 19 населени места.

Общинският център – гр. Маджарово е разположен на 65 км. югоизточно от гр. Хасково, на десния бряг на р. Арда. Най-близките гранични пунктове са: Капитан Андреево – на 74 км. югоизточно и Ново село – на 56 км. Разстоянието до столицата е 295 км, а до Черно море – 200 км.

Значението на селското стопанство в икономиката на общината е голямо, но то е от екстензивен тип и не отговаря на европейските стандарти. Според оценки на общинската администрация над 90% от населението в работоспособна възраст в общината се занимава със селско стопанство, като обработва малък по размер земя.

Общината разполага със забележителни природни и културно-исторически ресурси за развитие на селски, екологичен и културен туризъм. Това наследство без съмнение предизвиква голям интерес у българските и чуждестранните туристи. Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на общината и да ги превърне в привлекателно място за живот.

За ценителите и изследователите на българската история Маджаровската община е благодатно поле за наблюдения. С десетките си археологически и исторически забележителности тя е един огромен музей под открито небе.

ТУРИЗЪМ

Туризмът е приоритетен отрасъл в стопанския комплекс на общината от началото на 90-те години, когато се търси алтернатива за закритото минно производство. Благоприятен фактор за първоначално развитие на отрасъла е повишеното търсене на специализирани видове туризъм в международен мащаб, каквито Маджарово може да предложи. Основен принос за развитието на туризма има Природозащитният (посетителски) център, създаден през 1994 г. по проект на Българо-швейцарската програма за защита на биологичното разнообразие с цел опазване и съхраняване на уникалното природно богатство в района.

Привлекателни за туризма са релефните форми, водните ресурси и биоразнообразието. С изключителна красота се отличават скалните масиви: Кулата, Момина скала, Сивридикме, Хисаря, Кованкая, Патронкая, Окопа, Менека.

Особено ценен ресурс за развитието на воден и риболовен туризъм е язовир Ивайловград, устието на който се намира на територията на общината. Съществува нереализиран проект за изграждане на туристически комплекс край с. Малки воден.

Посетителите са предимно чужденци с особен интерес към наблюдение на лешоядите, както и организирани групи с престой в района на Хасково, Кърджали и Стара Загора, които идват на еднодневни екскурзии до Маджарово. Българските туристи идват заради археоложките паметници или за краткотраен отдих (1-3 дни). Като перспективен пазар се очертават посетителите от Южна България (Хасково, Стара Загора) за краткотраен отдих (събота и неделя). Друг потенциален сегмент са зелените училища и работните срещи на открито.

Website: www.madzharovo.bg

Уеб страницата е съфинансиран от ЕС чрез ИПП програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция.

Тази публикация е създадена с помощта на Европейския съюз. За съдържанието на публикацията е изцяло отговорно Сдружение за Управление на Твърди отпадъцииГр. Одрин (ЕДИКАБ).По никакъв начин не може да се предполага, че съдържанието отразява позициите на Европейския съюз.